Преюдициално заключение на СЕС по дело С-185/14

Страните в националното производство – „ИЗИПЕЙ“ АД и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, са сезирали Върховния административен съд с искане за прогласяване нищожността на чл.57,58,59,63,92 и 93 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и установяване незаконосъобразност на разпоредбите на чл.50,51,52,54,55,56,57,58,59,53,66,92,93 от НПОС. Основната си теза, жалбоподателите обективират в твърдението, че подзаконовия нормативен акт предоставя изключителни права на предприятието „Български пощи” ЕАД да изплаща парични преводи за пенсионно осигуряване въпреки, че лицензия за извършване парични преводи притежават и редица други предприятия, с което пряко се нарушават правилата на свободната конкуренция и по този начин, чрез подзаконов нормативен акт е налице държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.
На тази база петчленният състав на Върховният административен съд с председател Боян Магдалинчев, изправен пред специфична хипотеза на тълкуване на приложимостта на чл.106 и чл.107 от ДФЕС, както и на Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата е сезирал СЕС с въпросите:
1. Следва ли пощенска услуга, като услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получателя – лицата с право на социално плащане, да се счита извън приложното поле на Директива 97/67/ЕО, така, както е изменена с Директива 2002/39/ЕО и Директива 2008/6/ЕО,и като такава – подчинена на разпоредбите на чл. 106 и сл. от ДФЕС.

2. При положителен отговор на първия въпрос - следва ли разпоредбите на чл.106 и чл. 107 от ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат резервирането на пощенска услуга, като описаната за доставчика на универсалната пощенска услуга, когато това е обосновано с императивни съображения свързани с гарантирането на основното конституционно право на гражданите и социалната политика на държавата.
Посоченото запитване е първото, отправено от българска юрисдикция в областта на конкуренцията, вътрешния пазар и държавните помощи. В дълбочина, правният въпрос се допълва от обстоятелството, че дейността предмет на съдебна преценка е свързана с функционирането на пенсионната система, а именно – предоставяне на социални плащания.
С цитираното заключение, Съдът в Люксембург, подтиква националният съд да анализира въпроса осъществява ли ”Български пощи” ЕАД икономическа дейност, независимо от правният статут и начина му на финансиране, паралелно с това, макар икономическа в отделни свои аспекти, следва ли дейността да се приеме като социална услуга, при ясно изведени характеристики на двете понятия. На следващо място, при детайлен анализ на релевантните за спора факти, СЕС извежда хипотезите, в които една държавна мярка, с която държава членка предоставя на дадено предприятие изключителното право да изплаща пенсии чрез пощенски парични преводи, може да представлява предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, както и кога следва същата да бъде считана за съвместима с правилата на свободната конкуренцията.

Всъщност релевантен при преценката за съвместимост на националната Наредба с правилата на чл.106 и чл.107 от ДФЕС е именно въпроса следва ли да се третира предоставяната от Български пощи АД дейност, като дейност несъвместима с правилата на свободната конкуренция, или същата, макар разкриваща белези на държавна помощ, поради факта, че представлява услуга със социален характер – следва да бъде квалифицирана като съвместима с правилата на свободния пазар?
Като обобщение, съюзната юрисдикция приема, че
„Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако извършването на пощенски парични преводи, чрез които се изплащат пенсии, представлява икономическа дейност, тази разпоредба все пак не се прилага при предоставено от държава членка на предприятие като разглежданото по главното производство изключително право да изплаща пенсии чрез пощенски парични преводи, стига тази услуга да е услуга от общ икономически интерес, компенсацията, за която представлява насрещната престация за услугите, осъществени от това предприятие за изпълнение на задължението му за обществена услуга.”