Производството по административно дело № 231/2017г. по описа на Административен съд – гр. Шумен е инициирано по протест на представител на Окръжна прокуратура – Шумен, в който са изложени доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 5, т. 5 от Наредбата за рекламната и информационната дейност в Община Смядово. Атакуваният текст въвежда забрана за рекламирането на определена религия или религиозна общност, нерегистрирана по съответния ред. Депозиралият протеста счита, че вероизповеданието и упражняването му не са въпроси, които са от компетентността на общинския съвет, доколкото не са изрично изброени в чл. 17, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, поради което, приемайки процесното правило на чл. 5, т. 5 от подзаконовия нормативен акт, общинският съвет е надхвърлил компетентността си. Прокурорът сочи също, че в Закона за вероизповеданията също не е предвидена уредба на подзаконово ниво, поради което моли съда да отмени оспорения текст.
С решение от 09.10.2017г., постановено по административно дело № 231/2017г. по описа на съда, състав на Административен съд – гр. Шумен е отменил протестираното правило. В тази връзка, съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, разписани в чл. 26 – 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, при което приемането `и не е било обосновано със съответните мотиви, изискуеми от закона. Такива не са налице нито в докладната записка на кмета, чрез която наредбата е внесена за разглеждане, нито са били изложени в хода на обсъждането му от общинския съвет на проведеното заседание от 08.04.2009г. Липсата на такива съображения противоречи на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, по силата на който, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се разглежда от компетентния орган.
Съдът е констатирал също, че протестираната норма е незаконосъобразна поради противоречието ` и с материалния закон. За да достигне до този си извод, съдебната инстанция е приела, че атакуваният текст от наредбата противоречи на чл. 6, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, уреждащ правото да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания, да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации и други, като ограниченията по този повод са изчерпателно изброени в чл. 7 и чл. 8 от Закона за вероизповеданията. Изложени са и съображения, че приетото правило противоречи на ЕКЗПЧОС, Конституцията на Република България и ЗВ, представляващи актове от по-висока степен и съобразно правилото на чл. 15 от Закона за нормативните актове именно те следва да се прилагат, тъй като с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от висока степен.
Поради това съдът е отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 5, т. 5 от Наредбата за рекламната и информационната дейност в Община Смядово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|