|
С решение от 14.11.2017г. състав на Административен съд – гр. Шумен, постановено по административно дело № 205/2017г. по описа на съда, за нищожни бяха обявени разпоредбите на чл. 5, ал. 5, 6 и 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен. Производството по делото е образувано по депозирана жалба от Религиозна институция /РИ/ „Свидетелите на Йехова в България“, представлявана от Екхарт Дейвид Никлаус, в качеството му на председател на Съвета на старейшините на религиозната институция, от Акадиуш Кжиштоф Закжевски и от Красимир Динчев Велев.
Съгласно чл. 5, ал. 5, 6 и 7 от наредбата се забранява извършването на религиозни обреди и служби и предоставяне на помещения за това в културни институти, училища, младежки и детски обекти за нетрадиционните според Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията религии; извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите, като се забранява на фирми и сдружения, регистрирани според българското законодателство да осъществяват на разстояние по малко от 400 м. от детските обекти, учебни заведения и културни институти публична религиозна дейност в нетрадиционните според Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията религии.
В тази връзка, съдът е констатирал, че оспорването е направено чрез жалба от РИ „Свидетелите на Йехова в България“ и на две физически лица - Красимир Велев и Аркадиуш Закжевски. Съдебният състав е приел, че пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване е налице и по отношение на тримата жалбоподатели, доколкото предмет на оспорване по делото са подзаконови нормативни разпоредби, с които се въвеждат забрани и ограничения, свързани с упражняването на религиозни права. Според съда, правният интерес от оспорване на нормативните разпоредби за РИ „Свидетелите на Йехова в България“ произтича от факта, че тя е религиозна институция и атакуваните разпоредби биха могли да засегнат или ограничат правата `и при осъществяване на дейността `и. Съдът е констатирал, че е налице и личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на атакуваните разпоредби и за жалбоподателите Красимир Велев и Аркадиуш Закжевски в качеството им на физически лица, доколкото същите се определят като хора, изповядващи вероизповеданието на Свидетелите на Йехова в България, поради което с оспорените текстове от общинската наредба биха могли да бъдат засегнати техни права, свободи и законни интереси. Поради това съставът на Административен съд – гр. Шумен е приел, че оспорването и от тримата жалбоподатели е допустимо.
По същността на спора, съдът е достигнал до извод, че общинският съвет е излязъл извън предоставената му от актове с по-висока сила материална компетентност. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че съгласно чл. 76, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, чл. 8 от Закона за нормативните актове и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, която е ограничена по териториален и предметен обхват, като приемат нормативни актове /правилници и наредби/, с които се уреждат обществени отношения с местно значение, тоест същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. От очертаните с чл. 76, ал. 3 от АПК граници на тяхната нормотворческа компетентност се установява, че в нея не се включва материята, по която има създадена регламентиация, приложима на територията на цялата държава, поради което общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да преуреждат материя, уредена с действащ на територията на цялата страна нормативен акт, а регламентирането от общински съвет на въпроси, за които е налице нормативна уредба от по-висока степен, обуславя извод, че тези въпроси са решени от некомпетентен орган, което е порок обуславящ нищожност на издадения акт. В контекста на изложените принципи на нормотворческата дейност, съдът е приел оспорените разпоредби от наредбата за нищожни, доколкото с въвеждането им общинският съвет е уредил обществени отношения, които са изрично уредени в Закона за вероизповеданията /чл. 5, 6, 7 и 8 от ЗВ/. С преуреждането им, общинският съвет е излязъл извън рамките на очертаните от чл. 76, ал. 3 от АПК нормотворчески правомощия и приетият подзаконов нормативен акт в атакуваната му част е приет при липса на материална компетентност, което обуславя извод за неговата нищожност в тази му част.
Съдът е достигнал и до извод, че атакуваните текстове противоречат и на нормативни актове от по-висока степен - приетите забрани за религиозни прояви на публични места, за публична религиозна дейност и за религиозна агитация по домовете на гражданите според мотивите на съда не са съобразени с ЕКЗПЧОС, Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията.
Поради това съдът е уважил искането на жалбоподателите, обявявайки за нищожни разпоредбите на чл. 5, ал. 5, 6 и 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|