Производството по административно дело № 310/2017г. по описа на Административен съд – гр. Шумен е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Шумен, насочен срещу чл. 52, ал. 3, чл. 64, ал. 1 и чл. 68, ал. 2, т. 2 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Смядово. В протеста са изложени твърдения, че визираните подзаконови текстове са незаконосъобразни, постановени в противоречие с нормативни актове от по-висока степен, а именно в противоречие с разпоредби от Закона за собствеността /ЗС/, Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/ и Конституцията на Република България.
С решение от 01.12.2017г., постановено по административно дело № 310/2017г. по описа на съда, състав на Административен съд – гр. Шумен е уважил искането за отмяна на атакуваните разпоредби. При реализирания контрол за законосъобразността на приетата наредба, съдебният състав е достигнал до извод, че подзаконовият нормативен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, разписани в чл. 26 – 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като приемането `и не е било обосновано със съответните мотиви, изискуеми от закона. Такива не са налице нито в докладната записка на кмета, чрез която наредбата е внесена за разглеждане, нито са били изложени в хода на обсъждането му от общинския съвет на проведеното заседание от 13.10.2008г. Липсата на такива съображения противоречи на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, по силата на който, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се разглежда от компетентния орган.
Съдът е констатирал също, че протестираните норми са незаконосъобразни поради противоречието им с материалния закон. В тази връзка, съдебният състав е приел, че разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Смядово, в частта `и с която се предвижда, че правото на строеж се учредява безсрочно, противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за собствеността, според който правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години.
В съдебния акт са изложени и мотиви относно незаконосъобразността на чл. 64, ал. 1 от наредбата, съгласно която при разпоредителни сделки с имоти по тази глава, физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2%, изчислени върху пазарната цена и такси във връзка с чл. 30, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност: 1. на имота, предмет на продажба, съответно на ограниченото вещно право, което се учредява; 2. на имота с по-висока цена при замяна; 3. на реалния дял с по-висока цена - при делба; 4. в случаите на безвъзмездни сделки. Така приетото правило съдът счел за противоречащо на Закона за местните данъци и такси, доколкото с него общинският съвет е въвел изискване за заплащане на такса за случаи извън изрично предвидените в чл. 6 и чл. 7 от ЗМДТ, а именно за продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти, които не влизат в понятието за предоставена услуга по смисъла на закона. Поради това съдът е достигнал до извод, че с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от наредбата се изисква плащане без правно основание, без предоставяне на услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗМДТ и текстът от подзаконовия нормативен акт се явява материално незаконосъобразен.
Съдът достигнал и до извод относно незаконосъобразността на чл. 68, ал. 2, т. 2 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Смядово, вменяваща задължение за кандидатите за участие в публичен търг да подават пред общинската администрация като приложение към молбата-образец за участие и декларация по образец за наличието или липсата на задължения към община Смядово. Така формулираното правило е възприето за противоречащо на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, съобразно който свободната стопанска инициатива на участниците в икономическия живот на страната е свързана с гарантирането на еднакви условия за стопанска дейност, а с процесния текст от общинската наредба се въвежда неправомерно ограничение на кръга от лицата, имащи право да участват в търг или конкурс, при което облагодетелствани са заявителите без задължения към общината, дори и само по причина, че не живеят на територията `и. Съдебният състав изложил и съображения за противоречието на атакуваната разпоредба със специалния Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Поради това съдът е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 52, ал. 3 в частта относно „безсрочно“, чл. 64, ал. 1 и чл. 68, ал. 2, т. 2 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Смядово, приета с Решение № 83 по Протокол № 11 от 13.10.2008г. на Общински съвет – Смядово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|