Върховният административен съд излезе с тълкувателни решения по три тълкувателни дела от 2019 година – № 1, № 3 и № 7.
По тълкувателно дело № 7 върховните съдии приемат, че когато управител, прокурист, търговски пълномощник или представител или член на орган на управление укрие информация от данъчните, която е бил длъжен да обяви и заради това не могат да бъдат събрани данъците и осигуровките, които дължи фирмата, той отговаря за непогасените задължения с лихвите. Решението ще възобнови спрени административни дела, тъй като се очакваше произнасяне по тълкувателното дело с цел избягване на противоречива практика.
По Тълкувателно дело № 3 от 2019 г. съдиите от ВАС приемат, че срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите започва да тече от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Тълкувателното дело беше образувано по искане на главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Откога започва да тече срокът за съставяне на акт за установяване на нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите – от датата на издаване на заповед по чл. 68л от Закона за защита на потребителите от председателя на Комисията за защита на потребителите за забрана прилагането на нелоялна търговска практика или от откриване на нарушителя, съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания?“
По тълкувателно дело № 1 върховните съдии отклоняват като недопустимо искането на омбудсмана на Република България за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:
1. „Налице ли е правен интерес от страна на малолетен или непълнолетен чужденец, който фактически е настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция" на МВР (СДВНЧ), да обжалва заповедта за настаняване, с която в СДВНЧ е настанен пълнолетния чужденец, записан в акта като негов придружител? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, то следва ли да се счита, че независимо от това правен интерес възниква в хипотезите, когато малолетното или непълнолетното лице оспорва своята придруженост и свързаност с пълнолетния чужденец, в чиято заповед е вписан от издаващия административен орган? В случай, че отговорите на горните два въпроса са отрицателни, какъв е редът за защита на малолетното или непълнолетното лице срещу фактическото му настаняване в СДВНЧ?"
2. „При прилагане на чл. 44, ал. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) в тежест на административния орган ли е да установи каква е конкретната връзка съобразно легалната дефиниция на §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците между малолетното или непълнолетно лице и пълнолетния чужденец, посочен от органа като негов придружител? Представлява ли докладната записка на полицейския орган официален документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), за да се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на твърденията за свързаност между пълнолетния чужденец и малолетното или непълнолетно лице?"
|