С определение от 28.05.2021 г. по адм. дело № 12052/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Седмо отделение е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), което цели да се изясни въпросът относно приложимостта спрямо възложители на обществени поръчки от държави-членки на ЕС на Регламент 2018/1046 и Регламент 966/2012, установяващи принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране, недискриминация и осигуряване на конкуренция на най-широка основа, както и степента, в която е допустимо ограничаването им.
Конкретен повод за преюдициалното запитване е възникналият по адм. дело № 12052/2020 г. на Върховния административен съд спор, свързан с възлагането на обществена поръчка, за участие в която е поканен само един икономически оператор. С това своеобразно ограничаване участието на други стопански субекти е поставено под въпрос осигуряването на конкуренцията на най-широко ниво. Доколкото поръчката е финансирана с европейски средства, запитването цели да се гарантира правомерното разходване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на община Разлог в качеството й на възложител по обществена поръчка с предмет „Доставка на металообработващо оборудване за нуждите на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство – гр. Разлог“. В хода на процедурата общината е отправила покана за участие в поръчката само до едно дружество. Този ѝ избор е обоснован с мотива, че процедура по възлагане на поръчка със същия предмет вече е била проведена, но доколкото в хода ѝ е подадена само една оферта, и то неподходяща, същата е била прекратена. Това обстоятелство е позволило на общината, позовавайки се на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, да открие нова процедура, за която да покани само едно лице, избрано предварително от нея, за провеждане на преговори с оглед избирането му за изпълнител.
Основният спорен въпрос е свързан с прилагането на посочената като основание за отправяне на поканата разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП. В нея законодателят е установил възможност за възложителя да проведе процедура по възлагане без предварително обявление, когато при открита или ограничена процедура не са подадени оферти или заявления за участие или всички подадени оферти или заявления за участие са неподходящи и първоначално обявените условия на поръчката не са съществено променени. Този вид процедура е една от нормативно установените такива в чл. 18, ал. 1 ЗОП, като ал. 7 на същия член позволява при провеждането ѝ да се покани само един икономически оператор.
Същевременно, в областта на обществените поръчки на наднационално ниво е приет Регламент 2018/1046, който постановява, че всички договори за обществени поръчки са в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране, недискриминация и осигуряване на конкуренция на най-широка основа. Изключение от последния принцип е предвидено, когато става въпрос за процедура по възлагане без предварително обявление.
От една страна, възниква съмнение у националния съдия в прилагането на регламента (респ. отменения такъв) по отношение на процедурите, провеждани от възложители от държави-членки на ЕС. А от друга, в хипотезата на приложимост на регламентите и прокламираните в тях принципи, е необходимо да се изясни степента, в която е допустимо ограничаването на конкуренцията в процедурите по възлагане на обществени поръчки без предварително обявление. И по-специално, дали европейското законодателство позволява отправянето на покана до едно-единствено лице, както е предвидено по националното ни право.
За да гарантира правилното и унифицирано прилагане на правото на ЕС при разрешаването на конкретния възникнал спор и гарантиране правомерното разходване на средствата от европейските фондове, Върховният административен съд отправи до Съда на Европейския съюз следните два въпроса:
1. Следва ли член 160, параграф 1 и 2 от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф 1 и 2 от Регламент 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и по отношение на възложители от държави членки на Европейския съюз, когато възлаганите от тях обществени поръчки се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, прогласени в член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 и в член 102, параграф 1 от Регламент 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат пълното ограничаване на конкуренцията при възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор? По-специално, следва ли член 160, параграф 1 и 2 във връзка с член 164, параграф 1, б. г) от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф 1 и 2 във връзка с член 104, параграф 1, б. г) от Регламент 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, съгласно която след прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка поради обстоятелството, че подадената единствена оферта е неподходяща, възложителят може да отправи покана за участие в процедура на договаряне без предварително обявление само до един икономически оператор, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор?
|