Върховният административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по искане на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ във връзка с административно дело 239 от 2021 г. То е образувано пред ВАС по касационни жалби на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ и „The Green Tank - гражданско сдружение с нестопанска цел“ – Република Гърция против Решение № 358 от 28.08.2020 г. по административно дело № 225 от 2019 г. на Административен съд – Стара Загора.
Целта на преюдициалното запитване е да се тълкуват разпоредби на две директиви на ЕС, който се отнасят до замърсяването на въздуха и околната среда. Това са чл. 15, ал.4 и чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС във връзка с чл. 13 и чл. 23, ал.1, втори параграф на Директива 2008/50/ЕО при предоставяне на изключения от Заключенията за най-добри налични техники за големи горивни инсталации, които са разположени в район с наднормено замърсяване. Върховните съдии са на мнение, че е необходимо такова преюдициално запитване, тъй като е налице колизия на норми от вторичното право на ЕС.
Конкретният повод е делото пред ВАС, което касае актуализираното комплексно разрешително с № 50 от 2005 г. на ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, издадено от Изпълнителна агенция по околната среда. То е за експлоатация на следните инсталации и съоръжения:
1. Горивна инсталация за производство на електроенергия;
2. Инсталация за производство на водород;
3. Депо за инертни отпадъци, строителни, опасни и неопасни отпадъци (ДИСОНО).
Върховните съдии приемат, че заимовръзката на изброените разпоредби от двете директиви поставя въпросът дали при разглеждане на искане за изключение от нормите за замърсявате, решаващият орган е задължен да извърши оценка на въздействието от всички източници, които допринасят за концентрациите на дадения замърсител в района и при условие, че емисиите на ТЕЦ “Марица-изток 2“ ЕАД допринасят за нарушаването на нормите на качество на атмосферния въздух дали административният орган е имал правна възможност да предостави изключение от европейските норми.
Съгласно чл. 21, ал.3 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)(Директива 2010/75/ЕС) в срок от 4 години от публикуването на това решение, т.е. до 17.08.2021 година, всички условия в разрешителните на големи горивни инсталации (ГГИ) следва да се преразгледат и при необходимост, актуализират.
Съгласно чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС при издаване и актуализация на комплексни разрешителни, решаващият орган следва да направи оценка дали заложените в разрешителното емисионни стойности ще доведат до нарушаване на нормите на качество на атмосферния въздух (КАВ). Доколкото нормите на КАВ се прилагат спрямо концентрациите на замърсител на определена територия, може да се заключи, че следва да се направи оценка на въздействието от емисиите на всички източници, които допринасят към формирането на концентрации от дадения замърсител. В случая административният орган е основал оценката си на моделиране, изготвено от оператора с модела PLUME. Въпрос на практическо правоприлагане по делото е дали е изследвано въздействието върху нормите на качество на атмосфирния въздух от четирите ТЕЦ в района, както и въздействието от битовото горене, като отправни точки в изследване въздействието съгласно Програмата на Община – Гълъбово.
Изложените мотиви предполагат различни тълкувания и са от ключово значение за правилното решаване на спора. Отговорът на поставените въпроси не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС и значението и смисълът на подлежащите на тълкуване разпоредби не са толкова ясни, че да не будят никакво съмнение.
За да гарантира правилното и унифицирано прилагане на правото на ЕС при разрешаването на конкретния спор, Върховният административен съд отправя до Съда на ЕС следните въпроси:
1.)Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация съгласно чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да оцени, като вземе предвид всички съответни научни данни за замърсяването, включително мерките в съответната програма за качество на въздуха в дадена зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО, дали предоставянето на дерогация може да застраши спазването на стандартите за качество на околната среда?
2.)Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да се въздържа от определяне на не толкова строги емисионни норми на замърсители във въздуха от инсталация, при условие че такава дерогация би била в противоречие с мерките, определени в съответната програма за качество на въздуха, приета в дадената зона или агломерация, съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО и би могла да застраши постигането на целта да се запази възможно най-кратък периодът на превишаване на нормите за качество на въздуха?
3.)Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и член 13 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да прецени, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, дали определянето на по-малко строги норми за емисии на замърсители на въздуха от инсталация, би допринесло за превишаването на съответните норми за качество на въздуха, определени съгласно чл. 13 от Директива 2008/50/ЕО в дадена зона или агломерация, и ако това е така, дали трябва да се въздържи от предоставяне на дерогация, която би застрашила постигането на стандартите за качество на околната среда?
|