Петчленен състав на Върховния административен съд остави в сила определение №5 773 от 13 май 2021 г. по администартивно дело № 4908 от 2021 г.,в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на съдия Васил Петров против решения на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет по т. 24.2, т.24.3 и т.26 по Протокол № 12/13.04.2021 г. за окриване на конкурс за административни съдии.
Петчленният състав на ВАС приема, че решаващият правен извод на тричленният състав на ВАС за недопустимост на образуваното по жалбата на Васил Петров съдебно производство по оспорване на решенията на съдийската колегия на ВСС е базиран на напълно изяснена фактическа обстановка по делото и правилно квалифициране на оспорените решения като административни актове, непопадащи в приложното поле да чл.21 и чл.65 от АПК.
За да е налице индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, следва с него да се създават права или задължения за конкретни правни субекти, като се засягат пряко и непосредствено техни права, свободи или законни интереси. Такава характеристика, както правилно е прието в обжалваното определение, не притежават процесните решения на СК на ВСС, тъй като с тях се определят бройките за първоначално назначаване на длъжност „съдия“ в административните съдилища, обявява се конкурса за първоначално назначаване, изчерпателно се разписва процедурата на провеждане на конкурса и се взема организационно решение за неговото обявяване едновременно с конкурса за повишаване в длъжност за същите съдилища. Тези решение са приети от СК на ВСС в изпълнение на правомощията, възложени с изрични законови норми / чл. 30, ал. 5, т. 1, чл. 189, ал. 1 и 2 , чл. 178, ал. 1 и 2, чл. 176, ал. 1 от ЗСВ/ в условията на оперативна самостоятелност и при преценка по целесъобразност. С оглед на това не попадат и в приложното поле на чл.65 от АПК, тъй като макар и насочени към неопределен брой правни субекти, с разпоредените правни последици не се засяга негативно правната им сфера и нямат еднократно действие на разпореденото засягане на права.
Следва да се вземе предвид и това, че определянето на процентното съотношение от броя на свободните длъжности в съдилищата по подадената информация по реда на чл.188,ал.1 ЗСВ, за първоначално назначаване след провеждане на конкурс, е изрично разписано в ЗСВ - чл. 178, ал. 1 , чл. 176, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 от ЗСВ. Липсва обаче законово задължение , вменено на СК на ВСС за включване в общия брой свободни позиции за конкурса на всички обявени от административните ръководители на съдилищата, предстоящи за освобождаване длъжности , от което следва и извода ,че преценката в тази насока е предоставена изцяло на СК. Следователно се касае за преценка по целесъобразност, обвързана с правомощието на органа по „осъществяване на кадровата политика“ в съдилищата с оглед потребностите на конкретния съд /решение №10 от 15.11.2011 г. по конст. дело №6/2011 г. на Конституционния съд на РБ/.
Върховните магистрати приемат, че е неоснователно възражението по частната жалба за частична недопустимост на обжалваното определение – в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу решение т. 24.3 по Протокол № 12/13.04.2021 г. на СК на ВСС. Видно от петитума на подадената от Васил Петров жалба, по която е образувано адм.дело №4908/2021 г. на ВАС, се претендира отмяна на „решения по т.24.2,т.24.3 и т.26 от заседанието на СК на ВСС от 13.04.2021г“. Следователно първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото искане на оспорващия и в обхвата на петитума на жалбата , с която е сезиран и няма основание за обезсилване на определението в частта му по т.24.3.
|