Върховният административен съд остави в сила решение по административно дело № 9300 от 2021 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на Росина Станославова – кмет на столичния район Красно село, против Решение № РС-7379-21-066/18.08.2021 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
Касаторката оспорва извода на КПКОНПИ, подкрепен и от АССГ за наличие на конфликт на интереси при сключен от нея трудов договор с дъщеря й за работа по проект. В качеството на ръководител на проект Росина Станославова е сключила трудови договори с лица, сред които е дъщеря й Г. Станиславова.
Първоинстанционният административен съд е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс. Установил е, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. АССГ е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства. Надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Върховните магистрати приемат, че твърденията на касаторката за допуснати съдопроизводствени нарушения от настоящата инстанция, водещи до ограничаване правото й на защита, са неоснователни. За да се обезпечи защитата на касационната жалбоподателка, по настоящото дело са проведени пет съдебни заседания, като и трите състава, които са разглеждали спора, са се произнесли по направените многообразни искания.
Макар и да не е присъствала в съдебни заседания, касаторката е участвала активно в съдебното производство, следила е внимателно всички процесуални действия по делото, които оспорва непосредствено след извършването им, и за които твърди, че е узнала „инцидентно“. Участието на жалбоподателката в съдебното производство се изразява в многобройни молби с повтарящи се искания (18 бр. молби, внесени до последното по делото заседание и 7 бр. след обявяване на делото за решаване) – за назначаване на правна помощ, за отлагане на делото, за поправка и допълване на протоколи, за спиране на съдебното производство и за отвод. С оглед гарантиране правото на защита, съдът е предоставил седемдневен срок за представяне на писмени бележки. Въпреки това, както до изтичане на посочения срок, така и до настоящия момент, бележки относно спора по същество не са представени, но са внесени отново молби за спиране на производството по делото, поправка и допълване на съдебен протокол, отвод и т. н.
Всичко изложено води до извода, че въпреки предоставените от съда възможности за осъществяване на защитата на касаторката по делото, същата използва процесуалните си права за възпрепятстване извършването на надлежните съдопроизводствени действия и своевременното решаване на делото.
|